Общая информация о Бессарабском крае

Бесарабия – така се нарича регион, разположен между реките Прут, Днестър, Дунав и Черно море. Северната граница на Бесарабия е свързваща линия между градовете Калараш и Льово. По този начин Северната част на Бесарабия се намира в Република Молдова, Южната - в Украйна. От георгафска гледна точка Бесарабия е степна зона, другояче казано Буджакска степ или Буджак. Бесарабският край има богата и интересна история. Различен е с това, че тук отдавна живееят различни етноси. В настоящо време в Буджака компактно живеят молдовци и украинци, българи и гагаузи, руснаци и липовани, цигани, албанци. В бесарабските градове дисперсно живеят и представители на други националности. Всеки от бесарабските етноси има своя уникална история и култура, обичаи и традиции и се стреми да я запази и развива. Същевременно в Бесарабия са се сложили традиции на междуетническия свят и толерантността, на взаимното уважение към всекия етнос, взаимопроникновение и взаимообогатяване на културите.
Бесарабия е интересна не само със своята история и култура, но и с прексрасната природа, уникалната флора и фауна.
На географската карта на Буджакската степ се намира в границите на Южно-Молдовското равнина и заема част на Причерноморската низина.
Типичен ландшафт на този край се явява изгърбената равнина, прорязана с долини от пресъхващите през лятото рекички, разсечена с дълбоките дерета. В миналото тук е била непокътната степ, където на плодородните черни земи расли самодиви треви. Постепенно степите се разорават. Само някъде са запазени неголеми парчета земя, сега взети под държавна охрана.
Има в Буджака и неголеми гори. Низкорасли дървета на дъба пухкав и черешов, бряст граболист и круша обикновена образуват рощици-куртини. Те се редуват с поляни, покрити със степна растителност. Младата гора се състои от много видове храсти, които се разрастват из края на горички, пръстевидно обкръжавайки ги.
В речната низина на Прут и делтата на Дунав простират се блатисти места край река. Големи езера , извити протоци в непроходимите храсталаци на камъша, плитки разливи и дълбоките канали – ето що са плавни, чудесни кътчета на първосъздадената природа. В плавните мнаброяват се около петдесет вида растителност. Тук има стари реликтови бели и жълти водни лилии, телорез, воден папрат. Запазили се рядки и изгубващи се видове фауна на карая: видра, европейска нурка, средноевропейска горна котка, хермелин,блатиста костенурка, розов пеликан, скопа, орлан-белохвост и други. Може да се нарече музей на флора и фауна на дунавските плавни забранената зона, създадена в устието на голямата река. Истински рай за пернатите са големите острова, които се омиват от едната страна с протоците-гирли на Дунав, от друга – с Черно море. По време на есенното и пролетното прелети милиони птици почиват и се хранят тук.
Забележка: за дадения текст са използвани материали от книгата «Младост от древния Буджак», автор-съставител С.А. Койдан, Кишинев, 1985 г.
Южна Зона
Южната зона на Молдова условно се поделя на Буджак и Юг, които макар и да се различават по почвено-климатическите условия, се обединяват с богатството на слънце и сравнителна засуха. Тези черти и определят основната насоченост на южната зона в производството на червените и десертни вина.
Сред прочутите виноделски центровее на тази зона отделят се Комрат, Тараклия, Чумай и Трифещи. КОМРАТ
АО Комратските вина, отскоро отбелязали своя сто-годишнина, се явява на днешен ден един от технически най-оснастените предприятия на Молдова и преработват ежегодно 15-20 хил. тона грозде. Съвременно оборудване, меки режими на преработка на гроздето с помощта на цилиндрови дробилки, условия за регулиране на настояване на мезгата в саморазтоварващи се екстрактори, низко контролирана температура на ферментиране позволяват да се получат удивителни по своя тънкост вина. Истинска гордост на предприятието се явява прочутото Комратско червено – марково трапезно вино, отлежало три години, полусладко червено вино «Черен монах», изтънчени ароматни вина от серията «Роза на Комрат».
ТАРАКЛИЯ
Тараклийският винокомбинат се слави както със своите червени пълни вина, така и със своеобразни, донякъде екстровогантни, бели отлежали вина, които в домашни мазейни условия приобретават неповторим и изискан вкус.
ЧУМАЙ
Най-познато виноделско предприятие в Молдова по право се счита Чумай, където се произвеждат Кагор, Каберне, бисер на Чумай и др. марки на вино. Кагор «Чумай»
Еталон на червените десертни вина. Виното е изработено по класическа технология, съчетаваща термообработка и спиртуване на мезгата с продължителна издръжка на виното в бъчвата. В букета на кагора «Чумай» - вино с тъмно-червен цвят наред с тоновете на сушените плодове: тъмна слива и сахтиян, може да се намерят отенъци на млечния шоколад, ванилия. Вкусът на това вино изцяло е подобрен с отлежаване и благородна натурална сладост.
«Бисер Чумай»
Едно от най-изисканите бели десертни вина. Приготвено от ароматни сортове кехлибарено грозде с добър вкус и цветномускатен букет, това вино отдавно служи за украса на празничинте маси. ТРИФЕЩИ
Трифещките вина отдавна са предмет на гордост. Едноименното предприятие, прерабатващо 10-15 хил. тона грозде годишо, изработва чудни бели десертни вина Трифещи из Пино Гри, Трандафирул Молдовей (Молдовска роза) от Триминера и Мускат Молдовски от мускатни сортове. За последно време предприятието е усвоило излизането на редица серии изискани вина Garling Collection, тънко полудесертно бяло вино Нектар и подубрено червено полусладко вино Нар, които се изпускат в сувенирни упаковки.
Национален състав на административните райони на юга на Република Молдова

Вулканештски район


>>>>>

Националност	Численост на населението	%	В т.ч. в Вулканештах	%
Цялото население Белоруси Българи Гагаузи Молдовани Руснаци Украинци Други	62 571 104 1 161 23 893 32 009 2 576 2 478 350	100 0,17 1,86 38,19 51,16 4,12 3,96 0.56	17 639 51 576 12 785 1 438 1 871 768 150	100 0,29 3,27 72,48 8,15 10,61 4,35 0.85