Добре дошли на нашия сайт

Бесарабия е моят роден край

         Бесарабия – така се нарича регион, разположен между реките Прут, Днестър, Дунав и Черно море. Северната граница на Бесарабия е свързваща линия между градовете Калараш и Льово. По този начин Северната част на Бесарабия се намира в Република Молдова, Южната - в Украйна. От георгафска гледна точка Бесарабия е степна зона, другояче казано Буджакска степ или Буджак. Бесарабският край има богата и интересна история. Различен е с това, че тук отдавна живееят различни етноси. В настоящо време в Буджака компактно живеят молдовци и украинци, българи и гагаузи, руснаци и липовани, цигани, албанци. В бесарабските градове дисперсно живеят и представители на други националности. Всеки от бесарабските етноси има своя уникална история и култура, обичаи и традиции и се стреми да я запази и развива. Същевременно в Бесарабия са се сложили традиции на междуетническия свят и толерантността, на взаимното уважение към всекия етнос, взаимопроникновение и взаимообогатяване на културите.
     Бесарабия е интересна не само със своята история и култура, но и с прексрасната природа, уникалната флора и фауна.
На географската карта на Буджакската степ се намира в границите на Южно-Молдовското равнина и заема част на Причерноморската низина.
Типичен ландшафт на този край се явява изгърбената равнина, прорязана с долини от пресъхващите през лятото рекички, разсечена с дълбоките дерета. В миналото тук е била непокътната степ, където на плодородните черни земи расли самодиви треви. Постепенно степите се разорават. Само някъде са запазени неголеми парчета земя, сега взети под държавна охрана.
Има в Буджака и неголеми гори. Низкорасли дървета на дъба пухкав и черешов, бряст граболист и круша обикновена образуват рощици-куртини. Те се редуват с поляни, покрити със степна растителност. Младата гора се състои от много видове храсти, които се разрастват из края на горички, пръстевидно обкръжавайки ги.
     В речната низина на Прут и делтата на Дунав простират се блатисти места край река. Големи езера , извити протоци в непроходимите храсталаци на камъша, плитки разливи и дълбоките канали – ето що са плавни, чудесни кътчета на първосъздадената природа. В плавните мнаброяват се около петдесет вида растителност. Тук има стари реликтови бели и жълти водни лилии, телорез, воден папрат. Запазили се рядки и изгубващи се видове фауна на карая: видра, европейска нурка, средноевропейска горна котка, хермелин,блатиста костенурка, розов пеликан, скопа, орлан-белохвост и други. Може да се нарече музей на флора и фауна на дунавските плавни забранената зона, създадена в устието на голямата река. Истински рай за пернатите са големите острова, които се омиват от едната страна с протоците-гирли на Дунав, от друга – с Черно море. По време на есенното и пролетното прелети милиони птици почиват и се хранят тук.
     Забележка-1. За дадения текст са използвани материали от книгата «Младост от древния Буджак», автор-съставител С.А. Койдан, Кишинев, 1985 г.

Южна Зона

     Южната зона на Молдова условно се поделя на Буджак и Юг, които макар и да се различават по почвено-климатическите условия, се обединяват с богатството на слънце и сравнителна засуха. Тези черти и определят основната насоченост на южната зона в производството на червените и десертни вина.
    Сред прочутите виноделски центровее на тази зона отделят се Комрат, Тараклия, Чумай и Трифещи.

КОМРАТ

    АО Комратските вина, отскоро отбелязали своя сто-годишнина, се явява на днешен ден един от технически най-оснастените предприятия на Молдова и преработват ежегодно 15-20 хил. тона грозде. Съвременно оборудване, меки режими на преработка на гроздето с помощта на цилиндрови дробилки, условия за регулиране на настояване на мезгата в саморазтоварващи се екстрактори, низко контролирана температура на ферментиране позволяват да се получат удивителни по своя тънкост вина. Истинска гордост на предприятието се явява прочутото Комратско червено – марково трапезно вино, отлежало три години, полусладко червено вино «Черен монах», изтънчени ароматни вина от серията «Роза на Комрат».

ТАРАКЛИЯ

    Тараклийският винокомбинат се слави както със своите червени пълни вина, така и със своеобразни, донякъде екстровогантни, бели отлежали вина, които в домашни мазейни условия приобретават неповторим и изискан вкус.

ЧУМАЙ

    Най-познато виноделско предприятие в Молдова по право се счита Чумай, където се произвеждат Кагор, Каберне, бисер на Чумай и др. марки на вино.

Кагор «Чумай»

    Еталон на червените десертни вина. Виното е изработено по класическа технология, съчетаваща термообработка и спиртуване на мезгата с продължителна издръжка на виното в бъчвата. В букета на кагора «Чумай» - вино с тъмно-червен цвят наред с тоновете на сушените плодове: тъмна слива и сахтиян, може да се намерят отенъци на млечния шоколад, ванилия. Вкусът на това вино изцяло е подобрен с отлежаване и благородна натурална сладост.

"Бисер Чумай"

    Едно от най-изисканите бели десертни вина. Приготвено от ароматни сортове кехлибарено грозде с добър вкус и цветномускатен букет, това вино отдавно служи за украса на празничинте маси.

ТРИФЕЩИ

    Трифещките вина отдавна са предмет на гордост. Едноименното предприятие, прерабатващо 10-15 хил. тона грозде годишо, изработва чудни бели десертни вина Трифещи из Пино Гри, Трандафирул Молдовей (Молдовска роза) от Триминера и Мускат Молдовски от мускатни сортове. За последно време предприятието е усвоило излизането на редица серии изискани вина Garling Collection, тънко полудесертно бяло вино Нектар и подубрено червено полусладко вино Нар, които се изпускат в сувенирни упаковки.

Национален състав на административните райони на юга на Република Молдова:

    Вулканештски район, Чадыр-Лунгски район, Тараклийски район, Бесарабски район, Комратски район-Гагаузи, Молдовани, Българи, Руснаци, Украинци, Белоруси и други

Географическа информация за южната (украинска) част на Буджак:

    Южната (украинска) част на бившата Бесарабия – Буджак, бе включена в състава на Одеската област в 1954 г. (съществуваща до това Измаилска обл. е ликвидирана).      Буджак се намира на крайния юго-запад на Украйна. Приморското и крайгранично положение осигурява възможност на региона за изход на световен пазар, развитие на външноикономическата деятелност и сътрудничество. След завършване на строителството на канал Дунав – Майн Рейн (1992) практчески всичките страни на Централна и Северна Европа получиха най-късия изход чрез воден път по Дунава, чрез Черно море в Закавказие и Средна Азия, на Близкия Изток и по-нататък в Югоизточна Азия.
     Територията на Буджак се намира в степната зона, което , от една страна осигурява високият й агропромишлен потенциал и богати рекрационни ресурси, а от друга – маловодие и много малка гористост. Одеската област и Молдовасе явяват членки на Асоциацията на Европейските региони. Одеската област влиза в състава на Работническата група на Придунайските региони, която на международно ниво разработва правила и норми за най-ефективно използване на Дунавския воден път.
     Релеф на края – низинно-равнинен. Буджак се намира в границите на Причерноморската низина, има равнинен релеф с абсолютни височини до 20-30 метра. Повърхността е поделена с долини, долове, дерета, глъбината на които намалява от 60-80 м до 10-20 м. Буджак е разположен на разклоненията на Подолската височина, имаща тук най-голяма абсолютна височина до 288 м с дълбоко, до80-100 м ерозийно-овражно разчленение, и в южната част на Централномолдовската равнина с абсолютни отбелязвания на повърхността до 100-140 м над морското равнище.
     Покрай морското крайбрежие се разпространяват акумулативни форми на релефа: делта (в устията на рекичките), дълги ивици суша, пресипи и плажи.
     Климат умеренно-континентален с топло сухо лято, мека слаба зима. Средната температура на януари е около 2 градуса, юли – 23 градуса. Безмразов период – от 166 до 208 дена. Период на активната вегетация (при средна денонощна температура по-висока от 10 градуса) съставя 170-190 дена. Сума на активните температури – главен показател на топлените ресурси за селското стопанство – до 3400 градуса. Средната сума валежи е около 400 мм. Най-голямата част валежи пада през топлото време и често във вид на порои. Относителната влажност на въздуха съставя 84-86 градуса зимата и 62-63 градуса лятото. Неблагоприятните климатически явления се характеризират с наличието на горещи ветрове и прашни бури (повторяемост – 3-8 дена годишно), мълнии (20-26 дена), градушка (2 дена), зазуха, на морското крайбрежие – мъгли (20-30 дена годишно). Буджак се отнася към много засушлива, умерено-топла климатическа зона.
     В плавните на Дунавасе разполагат големи пресноводни езера – Кахул, Ялпуг, Катлабух, Кугурлуй, Китай. За съжаление икологическото състояние на водохранилищата е неудовлетворително. Така в 1981, 1994 и 1995 г. в езерото Ялпуг се забелязва голям рибен мор. Придунайските езера – природни резервуари на скъпоценната за степната зона прясна вода, изискват икологическо оздравяване и защита.
     Освен големите реки – Дунав, Днестър и Прут, естествени граници на региона, в Буджак текат и неголеми реки , и рекички, много от които пресъхват лятото. Сред тях са най-големите - това е Големият Ялпуг, Големият Катлабух, Малък Катлабух, Кахул, Когилник, Чага, Сарата, Киргиж-Китай, Хаджидер, Нерушай, Ташбунар, Кайнаки, Лунгуца, Карасулак, Алияга,Чилигидер, Дракуля, Фрумушика, Алкалия, Бахмутка и др.
     Почвите са предимно черноземни южни. Вследствие на извънредно висока селскостопанска усвоеност на територията, на интенсивното разораване на склоновете в областта е разпространена ерозия на опчвите – водна и ветрова (дефлация на почвите), която обхвана почти половината обработвани земи и донася голяма загуба на селското стопанство.
     Горите в Буджака са малко. В долините на рекичките се разпростират горички трепетлика, топола, върба, храсталаци на черна елха, в плавните на Дунав и Днестър – върбови гори с топола и елха. В Буджака има много полезащитни горски пояси, които в последно време интенсивно се отсичат за гориво. В състава на горските пояси акация, желъди, клен, гръцки орех, дива череша и др., малки необработени земи на склоновете са заети разнотравно – типчаково-ковилни степи. В плавните на Дунава и Днестъра – високотревисти блата с тръстика, рогоза и острица.
     Животинският свят е предимно степни вид фауна, особено птици. Сред рибите промишлено значение имат сардина, хамсия, анчоус, ставрида, дунавска сельодка и др.

Разселване на населението.

     Буджакът обхваща две поселенски зони – Заднестровска (Белгороднестровски, Арцизки, Тарутински, Татарбунарски, Саратски райони) и Придунайска (Измаилски, Килийски, Болградски, Ренийски).
     Гъстонаселението на Заднестровската зона е 26 човека на 1 кв.м. в Придунайската – 32 човека на 1 кв.м. мрежата на разселението е разредена – в Заднестровската – 2,4 населени пункта на 100 кв.м., в Придунайската -1,2. средното разстояние между поселенията в Заднестровската зона 6,4 км, в Придунайската – много висока – 2450 чел.
     Забележка 2. За дадения текст се използва книгата “ГеографіяОдещини» (природа, население, стопанство), под редакцията на А.Г.Топчиев. Одесса, 1998 г.

Национален състав на административните райони на юга на Одеска област:

    Арцизки район,Белгород-Днестровски район, Болградски район, Измаилски район, Килийски район, Ренийски район, Саратски район, Тарутински район,,Татарбунарски район-Българи, Украинци, Руснаци, Молдовани, Гагаузи, Белоруси, Евреи, Татари, Цигании, Немци, армяне, албанци, поляци и други.

Градове и поселения на Бесарабия.

В Украйна, юга на Одеска област.

Измаил – най-големият град в Бесарабия.
     Белгород-Днестровский – втори по големина град в Бесарабия.
Болград
Арциз
Тарутино
Сарата
Татарбунари
Килия
Рени

В Република Молдова

Кахул
Комрат
Леово
Хинчешти
Каушани
Чимишлия
Чадыр-Лунга
Тараклия
Кантемир
     Молба към читателите на страницата, разполагащи с материали за природата, флората и фауната на Буджака, да ги изпращат на нашата интернет-страница по адреса:
E-mail: bessarabbolgar@yandex.ru

---

ПРОГРАМА

на дужеството им. «Кирил и Методий», гр.Болград

>>>>>