|
Address: ул.Суворова,85, г.Болград, Одесская обл. 68702, Украина
E – mail: bessarabbolgar@yandex.ru http://www.bessarabbolgar.narod.ru
До Президента на Р.България
Г-н Георги Първанов
До Премиер министър- Председател
на Р.България Г-н Б.Борисов
До Министър на Външните работи
на Р.България Г-жа Румяна Желева
До Председателя на Народното събрание
Г-жа Цецка Цачева
До Председател на ДАБЧ
Г-жа Райна Манджукова
Копие:
До Асоциацията на българите по света
До Председател на дружество «Родолюбец»
Г-н Никола Караиванов
АПЕЛ
Уважаеми Г-да !
Ние сме българи, историческите ни корени са в България, родени в СССР, Украйна, и голяма част от нас имат българско самосъзнание. Всичко, което става в България и Украйна, хубаво или лошо ни вълнува, или радва. За нас, бесарабците, като граждани на Украйна не ни е безразлична нейна та съдба и като българи вълнува ни и съдбата на България. Ние сме горди, че и бесарабските българи, много от които са възпитаници на прословутата Болградска гимназия, са допринесли за свободата на България, за нейното възстановяване и за нейното Възраждане. И където да се намира българинът, той трябва да се чувства част от своя народ и да помни, че той носител на неговата култура и традиции. Да се гордее с народностното си име, да не позволи и на потомците си да забравят своите корени. Днес българската държава трябва да се обърни с лице към българската диаспора в Украина. Р.България трябва да има програма за възраждане на българите в чужбина, културна политика спрямо българските общности в чужбина. Много се говори за възникналия проблем около сградата на Общоукраинския център за българска култура в Одеса- център на българската общност в Украйна. Сградата не най-големият проблем на българите в Украйна. Най големият проблем - асимилационният процесс, той вече е много засилен. И общоукраинския център за българска култура в Одеса и други български цетри няма да го спрат, ако България няма радикално да си промени отношението към украинските българи. Не трябва да са правят илюзии, че българите извън държавата ще оцеляват вечно. Никакви епизодични помощи, филмчета и букварчета няма да ги спасят. Те ще бъдат асимилирани, ще се преродят в други народности, ако България не промени коренно политиката си към тях. Не еднократно сме поставели въпрсите за правата на бесарабските българи още от времето на СССР и пред Украйна, както и пред официални лица на България. С. Станишев казва, че България е там, де то имало и един българин, Не, България там, де то има българска детска градина, българско училище, българска церква, българска среда... Българските, гагаузките носители на националните култури и традиции на българите в Украина не са в Одеса, Киев, те са в българските села. Да се спре асимилационния процес трябва:
1. да се възроди ролята на гр. Болград като на културен център на бесарабския край, какъвто е бил в 19 век, българската диаспора в Бессарабия беше като Малка България се столица на бесарабците в гр.Болград;
2.да се създадът условия за възраждане и развитие на културата на компактно проживяващи в Одеска област българи и гагаузи. (Днес гагаузите от Молдова имат подкрепа от Турция.!!);
3.да се възроди Болградската гимназия, като българско- украинска, да има статут като елитно българско-украинско училище, да се учат не само българи, а и деца от други националности: да знаят български език, да знаят българската култура.
И тогава асимилационният процесс може да се спре и да тръгни процес за възраждане за бесарабските българи. Разбирайки че съхраняването и възраждането на националните култури много зависи и от националните културни дружества. Национално-културните дружества трябва да бъдат подпомагани и от Украйна и от България. В България трябва да разберат че асимилацията на бесарабските българи днес върви на пълни обороти и с само с хуманитарна помощ тези проблеми няма да са решат. Имаме нужда от български дух, който напоследък стремително изчезва. И то не е чудно, живеем в века на информационни - електронните технологии. Не можем да разчитаме вече, на бабините песни и дядовите заръки. Семейството става все по-малък фактор във възпитанието. А и поколението, което беше пазител на народните традиции, на българския дух вече почти си отиде. Днешните баби и майки, са възпитавани по съветско време, когато тези неща не бяха на почит. А какво да очакваме от младите? Имаме нужда, да знайме, да усещаме, че България стои зад гърба ни. Именно затова България трябва радикално да си промени отношението към украинските българи. Просто сме навлезли в нов етап на развитие, и затова има нужда от нови подходи. Категорично не може да се разчита вече на естествения процес, на народната памет, на жилавия корен и пр. Ние сме тук, в центъра на събитията и усещаме как от ден на ден „си отиваме” като българи. В Болград родителите вече не говорят на родния език с децата си и последните съответно не го знаят. Което значи, че след едно поколение само тук-таме ще се чува българска реч.
В Украйна върви процес на демократизация на обществото, тя заявава за желание да се интегрира ЕС, подписа и ратифицира практически всички договори за защита на правата на националните малцинства. Украинското общество минава на път за признаване на принципи, на които се градят етнополитическите отношения. Законодателството на Украйна предоставя на националните малцинства най широки права закрепени в Конституцията на Украйна и др. Закони за националните малцинства. Обаче практиката е друга.В местните и областните органи на властта от края на 80-те години от миналия век и досега си има още «деятели» които продължават да са противопоставят на интересите на националните малцинства и запазване на самобитността на населението на Бессарабия. Не може да има позитивни промени в спазването на правата на националните малцинства, ако няма реални демократични промени в обществения, икономичния и културния живот. Това трябва да го разбират както в Украйна, така и в България. Днес в България трябва да разбират, че тази негативна тенденция трябва да бъди спряна. България трябва да си каже думата по въпроса за Болградската гимназия , да си каже и думатата за румънският закон за опростяване на получаване на румънско гражданство на лица, които са румънски граждани преди 1940 г. и децата им до 3 поколение.
Политиката на България трябва да бъди такава, че където и да се намира българинът, той да се чувства част от своя народ, носител на неговата култура и традиции. Да се гордее с народностното си име, да не се поддава на асимилация, да не позволи и на потомците си да забравят своите корени.
С уважение,
Д.Кружков
Д.Бочковар
Проект
Предложения за конкретни мерки за развитие и за възраждане на бесарабските българи компактно проживяващи на юга на Одеска област.
>>>>
|
