Болградска гимназия

ПРЕДИСТОРИЯ НА БОЛГРАДСКАТА ГИМНАЗИЯ

    Болградската гимназия е била открита в 1858 г. , т.е след Кримската война, когата Болград и още 38 български колонии в Бессарабия, по условията на парижски мирен договор от 1856 г. са били включении в съства на Молдовското княжество. Абсолютизацията се състои в това, че самия факт на откриването на гимназията като национално българско учебно заведение и нейното функциониране в това си качество, са изключителна заслуга на молдовското , а след това и на румънското правителство. За да се подтвърди това, или обратно, да са опровергае, необходимо е да се изследва и да се проанализира цялата съвкупност от фактории, разкриващи процесса, завършил с откриването на гимназията. Тук ще направим това по-накратко, в тезисен план.
1. В бесарабските български колонии, в първата половина на 19 век, духовния живот се развивал главно по национална основа. Българския език е функционирал на равнището на битовото общуване. В църквите богослужението се извършвало от български свещеници и на славянски език, който е много близък до българския. Развивало се също и българското народно творчество. Запазени са достатъчно документи свидетелстващи за това, че сред българското население в Бессарабия са се разпространявали български ръкописни и печатни книги. Така, през 1821г. в кишиневската духовна печатница е била издадена на български език «Инструкция за задълженията на селските учреждения», предназначена както за ръководителите на тези учреждения, така и за саммите колонисти. Има сведения и за това, че през 1823 година за провеждане на църковната служба «в българските църкви в Бессарабия», свещениците са използвали Евангелието в превод на Т. Бистрички, издадено в печатницата на град Германщат ( днешен град Сибиу в Ромъния). Разпространението на българските книги в българските колонии в Бесарабия се засилило особенно през 40-те години на 19 век. Благодарение на усърдието на българските учащи се в руските учебни заведения в Одесса и Кишинев, монах Натанаил и Захари Княжевски, в българските колонии се изпращали десетки екземпляри от изданията на Константин Фотинов, Неофитово Евенгелие, Вечният календар на Сичанов (Костович), собствените издания на Натанаил и Княжевски «Зерцало християнско» и «Святителско поучение». В колоните се организирал абонамент на спомоществувателите на «Некоторые истории болгарские». В църквите в българските села, например, в Задунаевка, Твардица, богослужението се провеждало на църковнославянски език, А №Евангелието» и рядко»Апостол», са се четяли на български език. Църковните поучения са се четяли от различни книги, издадени също на български език. На вярващите било известно и «Поучителното евангелие» преведено от Сафроний Врачански в 1806 г. на български език.      През 1843 година в Кишинев била издадена комедията «Дворянски вибори» от Дм. Панайотович, роден в гр.Болград. Спомоществователите за изданията са били 164 българи от Одесса, Кишинев, Паркани, Кодкитай, Болград и други места.
     Освен печатни книги имало и ръкописни. Конкретно това са «Тихонравовский домаскин», «Тихонравовский домаскин Б», Царственик, т.е. «История славяноболгарская» на паисий Хилендарски.
2. Макар, че в Болградското енорийно училище, както и в училищата в другите български колонии, обучението се извършвало на руски език, все пак, тук, до 1856 година имало място за използване и на старославянски език (църковнославянски), както и на български език. Най-напред са го използвали свещенници с уроците по Закон божий. След това той се появява в енорийските училища заедно с учителите-българи. Един от най-известните сред тях Степан Панайотов. Той бил учител в Болградското енорийско училище с взаимно обучение от 1834 г. благодарение на него в средата на 40-те години, броят на учащите се нараснал до 276. Сам С.Панайотов оказвал методическа помощ на учителите «сельских школ прочий колоний», т.е. болградското училище играело ролята на централно училище за училищата в българските и гагаузките селища в Бесарабия. За това способствовало обстоятелството, като смята управляващият на задунайските преселници Лосев(??????????????), че С.Панайотов е от български происход, знае нравите и обичаите на своя народ, владее четири езици (български, турски. молдавски и турски). Известно е, че С.Панайотов е приобщвал своите ученици към българския език и историята на българския народ. Заедно със своите четири ученици той направил копия на «Истрия славяноболгарская» на Паисий Хилендарски, съхранявана в Дряновския монастир. От това копие Васил Априлов е направил копие за Юрий Венелин. В Болградското училище С.Панайотов готвил учителски кадри за енорийските училища в бесрабските, български и гагаузки колонии.
     От 1845 година законоучител в болградското училище бил Дм. Панайотов, по-малкия брат на Степан, автор на споменатата по-горе комедия «Дворянски вибори». Той познавал ученика от Кишиневската духовна семинария българинът Натанаил, заедно с който пропагандирал историческите занаия на България, распространявал българската литература в българските селища в Бесарабия.
     В болградското училище Дм. Панайотов не се ограничавал само с преподаването на Закон Божий и кратката свещенна история. Благодарение на него, пише в своите спомени Натанаил, «бесарабските колонисти за пръв паът в българското училище, през юли 1848 година, са чули от учиниците в училището на публичен изпит за Аспарух,Крум, Борис, и Симеон». За Дм. Панайотов е известно още това, че той през 1846 година в Болград се срещнал с Найден Геров, на когото прочел някои проповеди от собствените си съчинения. Освен това той се занимавал със събиране на български думи в средата на 50-те години «имал събрани до десет хиледи думи». За това на Найден Геров разказал през 1855 година друг учител от Болградското училище – Сав радулов.
     Роден в българския град Панагюрище, Савва Радулов идва в Одесса в края на 40-те години на 19 век и вече през 1853 годинае издал тук «Нравоучение за децата». В същата година той станал учител в Болград. От 1854-1855 г.г., а възможно и през следващата година учител в Болград бил П.Калянджи.
    Отрицателна реакцията била на царските власти към появлението на учители в българските колонии с чуждестранно подданство. На местните власти било разпоредено да не допускат чуждестранни учители в енорийските училища даже ако те са приели «клетва за поданство в Русия». В отговор на това Попечителният комитет, през ноември месяц 1855 година, съобщил в Министерството на държавните имущества, че тези иностранци са бежанци, спасяващи се от турците и са дошли през миналата година. Като учители, те учат децата единственно да четат и пишат. Ще се търпят на тази длъжност докато нама да бъдат върнати в Турция или пък да бъдат пречислени към колонистите.
3. Духовната среда, разпространение на българските книги, появяването на български учители, обучаващи децата в енорийските училища на български език и българска история, са създали условия за отриването на Болградската гимназия още преди Кримската война. Още в средата на 30-те години на 19 век, управляващият задунайските преселници М.Бутков, предложил да се преоьразува Болградското енорийско ланкастерско училище в централно, за всички селища.в него трябвало да се обучават не по-малко от 200 ученика от всички колонии на «задунайските преселници». Основната идея се състояла в това, че доколкото в другите колонии, с изключение на Комрат, нямало държавни училища (в някои колонии те били частни), то Болградското училище трябвало да обучава децата и от другите колонии. В предложението на Бутков не се предвиждало някои преобразования на Болградското училище от ланкастерско в средно специално учебно заведение.
     В средата на 40-те години, възгледите на ролята и мястото на Болградското училище в системата на училищата в бесарабските български колонии започнали да се изменят. При това инициатавата била от колонистите. Както отбелязва българският историкР.Радкова, към управлението на задунайските преселници и попечителният комитет, неоднократно делегации на колонистите се обръщали с молба да се открие средно учебно заведение в Болград. Властите, и по-точно чиновникът от Министерството на държавните имущества Флессиер в 1846 година и изпълняващ длъжността управляващ задунайските преселници майор Алеамбаров в 1847 година се изказали също за учредяването в Болград на висше, т.е. централно училищеот което, смятали те, се чувствовала остра потребност.целта на това училище трябвало да бъде подготовката на учители, селски писари за българските колонии в Бесарабия. Попечителният комитет и Министерството на държавното имущество подкрепили ходатайството на колонистите и местните власти. Министърът на Министерството на държавните имущества П.Д.Киселев предписал през 1848 година на попечителния комитет «да представи съображения по повод откриване в Болград на училище за подготовка на писари, учители, землемери и фелдшери на деца от колонистките селища: «С други думи Болградското училище би получило статус на учебно заведение, подготвящо специалисти за селски учреждения, енорийските училища, а така също и за медицинските работници.
     В средата на 50-те години на 19 век настава ново изменение във възгледите на ролята и значението на централното училище в Болград. То се разглеждало не само като учебно заведение, което трябва да стане като доставчик на «добри наставници и писари» за нуждите на колонистите, но и имащо за задача «да предостави възможностт анна колонистите… да получат съответстващо за времето си нужди от образование», т.е. би позволило да продължат ученито си във висши учебни заведения.
    През май 1855 година Попечителният комитет настоявал пред Министерството на държавните имущества «за необходимостта от по-бързото учредяване за българското население централно училище като крайно нужно», и подчертавал, че това е «Искреното желание на самите преселници, от които неоднократно се явявали вече депутати с молба за подобряване на техните училища, за което и средства няма достатъчно, изявили готовност и за доброволни пожертвования, каквито и да са нужни».
     От казаното се вижда, че въпросът за неоходимостта от откриване на болградската гимназия неоднократно е повдиган от колонистите, получил е поддържката на местните и централните власти и бил положително решен именно в средата на 50-те години на 19-век в условията на едино бессерабско българско население.самите колонисти са посочвали в прошението си до молдавския княз Н.К.Богориди в 1857 година, че енорийските училища и привеждането им в необходимия порядък, възниква крайна необходимост от откриване в Болград… централно училище, в което колонистските деца биха могли да получават по-високо образование.мисълта за подобно образователно учреждение през годините на нашата колонизация не би могла да възникне по-рано. Тя възникна и се развива едва през началото на миналата война. Руското правителство одобри нашата мисъл и обеща своятаподдържка за нейносто осъществяване».
     За откриването на Болградското гимназия през 1858 година способствовало, колкото и пародоксално да е това, и политическото положение на задунайските преселници от ония части на Бессарабия, включении към молдавското княжество, които удачно са използвани от колонистите.
     В обръщането си към европейската комиссия, българските колонисти влезли в състава на Молдавското княжество (края на 1856 и началото на 1857г.) се съдържали искания да се запазят техните права, които са им били дадени от руското правителство. Тези права са изброени в 19 пункта., които царското правителство не е давало. По-конкрето, колонистите настоявали богослужението в църквите да става на църковно-славянски език и в народните училища обучението да води на роден славянски език» (АВПР, Славянский стол, 1836-60, д.8597, л.30-32). Съвършено ясно е, че молдавското правителство се стремило през годините 1857-60 да не допусне масото преселване на населението на тази част на Бессарабия в Русия, принудено било да приеме всички искания на колонистите.
    Изгодно политическото положение на задунайските преселници в южната част на Бессарабия по отношение на Молдавското княжество се заключавало още и в това, че тук незримо присъствовала Русия. При това, това присъствие го усещали не само колонистите, но и управниците на Молдавското княжество.
     Молдавското правителство било принудено да се съобразява и със силата на българското национално-освободително движение на територията на Дунавските княжества, разчитайки на тезис или в борбата за пълна независимост на Румъния от османска империя.
     И накрая, има още един фактор способстващ за приемането на решението за отриване на Болградската гимназия през 1858 г.. Молдавският княз по това време е бил Н.К Богориди – българин по происход, внук на видния деец на българското възраждане епископ Сафроний Врачанский.
     Всичко казано до тук ми дава основание, че появяването на националната Болградска гимназия е било обусловено главно от обективни фактори и политически реалности след Кримската война, с които Молдавското правителство не можело да не се съобразява.
     Иван Грек