През 1989г. тази инициативна група под ръководство на В.Стоянов изпраща писмо в Москва до М.Горбачёв с требование да се въведе българские език, като предмет в училищата в местата на компактно живеещите българи; да се издават вестници на роден език, да се увеличи времето на радио и ТV- програми. Ако в Молдова решаването на национално-културните проблеми бавно, но се решаваха, то в Украина решаването на същите проблеми бяха намного по сложно. И е резултат и последствие от агресивната асималация провеждана в УССР срещу българите.
В 1989г. в Болград на конференция на учители, директори на училищата и председателите на селските съвети от българските села, за требование на представителите на дружеството им. «Кирил и Методий» да се въведе българския език в учебната програма като предмет от първи или втори клас, бяха обвинени в национализм и екстремизм.
В 1989г. дружеството на бесарабски българи им. «Кирил и Методий» беше регистрирано. В Програмата на дружеството беше записано: основна цел на дружеството – да се добие статута на училищата в българските села, където са не по малко от 90% да бъди изменен от руски на национален. В новата редакция на Устава бе поставена цел: да бъдат създадени условия за постепенен преход на учебно-вспитателния процес в училищата и детските градини от руски на национално-държавен език. На Болградската гимназия да бъди даден статут на българско учебно заведение.
Голяма роля в подготовката на преподавателите по българския език, литература и история имат Н.Тодоров и член Съвета, почётен член на дружеството Н.Караиванов -–един от преподавателите и създателите на учебно-квалификационен център за задграничните българи в Габрово. През центъра ,минаха стотици преподаватели от Бесарабия, Таврия и Молдова, които и сега преподават роден език, литература и история в гр. Болград и в Българските села в Украина и Молдова.
В борбата за национално училище голям принос има дружеството на бесарабските българи им. «Кирил и Методий» оглавено от Н.Тодоров, както и Генералния консул на Р.Болгария Руска Джамджиева и председател на «Агенция за българите в чужбина» Г.Данаилов.
През март 1993г. дружеството се обръща с отворено писмо към ръководителите на Украйна и България за да признаят Болградската гимназия като българско средно учебно заведение с републикански статут и протестираха срещу намерението на местнити власти да отворят в сградата строена от българи- колонисти руска гимназия. Всички ли разбраха защо местнити органи на власта са против на национално-културното развитие на малцинствата в Украинската Бесарабия, която цинично нарушава законите на Украина. Благодарение на усилията на дружеството и державните представители на България беше подписано специално споразумение между просветните министерства на Украина и България че в Болградската гимназия преподаването ще се води на български език. Същата година по инициатива на дружеството беше проведена научно-практическа конференция посветена на 135-та годишнина от основаването на първо българско учебно заведение, Болградско централно училище в последствии Болградска гимназия. Инициативата беше поддържана и в Болгария от държавни и обществени деятели. На международната конференция в Болград прсъстваваха представители на общественноста на Украина, Молдова и Р.Болгария.
Конференцията гласува резолюцията че Болградската гимназия трябва да бъди възтановена като българско средно учебно заведение. Борбата за Болградската гимназия беше целта тя да стани центр за подготовка на кадри и връзка за български села в Украйна и Молдова, които са разделени с държавна граница.
До 1995г. дружеството на бесарабските българи им. «Кирил и Методий» беше регионално обединение. Основната му цел беше да защитава правата на човека, национално-културните, икономичните и др. права и интереси на бесарабските българи, както и на др. малцинства, които живеят в местата на компактно живеещите българи. Дружеството имаше клонове: Измаил, Кишинев, Тараклия, Вулканешти и Кагул. В дейноста си Дружеството се ръководеши с нормите на международно право и международни документи по правата на човека и правта на националните малцинства.
Разпокъсване на компактно живеещия български етнос в Бесарабия между две държави, икономичната криза и особенно неразбиране на някои членове на дружеството на задачите и целите, политиката на местните органи против дейноста на организацията, както и на украинските и българските державни органи по отношение към бесарабските българи доведе до расцепване на дружеството на две групи.Тези, които не ги удовлетворяваше «работата» на председателя на дружеството Н.Тодоров (това М.Казанжи, В.Терзи и др.) не обръщайки внимание че основната работа в дружеството се извършваше от самия председател. Разцепването на дружеството беше в полза на противниците на национално-културното възраждане на бесарабските българи и те продолжават агресивната асимилационна политика срещу тях. Дружеството става районно. В.Терзи и др. регистрират в Болград дружеството «Хан Аспарух». Задачите и целите са същите, обаче позицията и ролята на дружествата в етно-политические и етно-културние процес на развитието на българите в Украина, и след заминаванието на Н.Тодоров в Р.България стават незначителни. Дружеството се оглавява от Д.Бочковар. Дружеството съществуваше, обаче нямаши онази активност, как то при предишния председател, основната причина отсъствие на финансови средства. Дружеството продолжаваше да функционира, но след заминаването Д.Бочковар в България, практически прекратява дейноста си. В това също има принос и местната власт. По распореждане на районната държавна администрация се изземва помещението, зкъдето се располагаше дружеството. Местните и областните органи на власта не са оказвали и не оказват никаква практическа помощ на националните дружества, за възраждане на бесарабските българи. Разбирайки че съхраняването и възраждането на нациналните култури много зависи и от националните културни дружества.
Не може да има позитивни промени в спазването на правата на националните малцинства, ако няма реални демократични промени в обществения, икономичния и културния живот. Това трябва да го разбират както в Украйна така и в България. Национално-културните дружества трябва да бъдат подпомогани и от Украйна и от България. Всички мероприятия трябва да се провеждат в българските села. В България трябва да разберат че ассимилацята на бесарабските българи върви на пълни обороти и с хуманитарна помощ тези проблеми няма да са решат. България трябва радикално да си промени отношението към украинските българи. В Украйна ужким върви процес на демократизация на обществото, тя заявава за желание да се интегрира ЕС, подписа и ратифицира практически всички договори за защита на правата на националните малцинства. Обаче практиката е друга: при провеждане на административно-териториална реформа (която излези несполучлива) Болградски район (16 села-български, 2 села – гагаузи) се опитаха да го ликвидират, въпреки обръщение на инициативна група в която
имаше и членове на дружеството «Кирил и Методий) към ръководството на Украйна.
Благодарение на твърдата позиция на инициативната група, поддържана от национално- културните дружества, общественността и най после от местните власти, когато им бяха показали картата, на която Болградския район е ликвидированиие в състава на Ренийски район. Да са сгрешили «реформаторите»?! Не, това е антибългарска(антибесарабска) провокация и акт срещу украинската държавност. Инициативната група, кирил-методиевци поставяха въпроса не само да бъди съхранен Болградски район, но и дабъдат присъединени и другите български села граничащи с Болградски район. И на новата административно-териториална единица да бъди даден статут на националнн-културна автономия. Проекта за териториална реформа, в които беше заложено ликвидирането на Болградски район беше отменен. «Реформаторите» предложеха друг вариант: Арцизски район -(Арцизски, Саратски и Тарутински) и Болградския район-пак се опитватха компактно живеещите българи да бъдат разпокъсани. Асимилацията се продължава както и в СССР. Рефомата е спряна, обаче без административно-териториална реформа Украина едва ли ще стани европейска държава. Украинското общество минава на път за признаване на принципи, на които се градят етнополитическите отношения. Законодателството на Украйна предоставя на националните малцинства най широки права закрепени в Конституцията на Украйна и др. Закони за националните малцинства. В местните и областните органи на власта от края на 80-те години от миналия век и досега си остават същите «деятели» които продолжавт да са противопоставят на интересите на националните малцинства и запазване на самобитноста на населението на Бесарабия, и това го показа не състоялата се административно-териториалната реформа 2005 г.
Първия конгрес на българите в СССР инициатори и организатори кирил-методиевци състояса през март 1991г. Първия Президент на Асоциацията беше избран П.Н.Недов(дисидент от 40-те години презминалия век, затворник в сталинските лагери, академик на Молдовската Академия на науките). Партийната номенклатура от Украйна и Молдова, местните и регионалните власти, всичко правят, Конгреса да не стани. И това им се удава. Както отбелезват авторите на първото печатно издание към 10-ие юбилейна Асоциацие на българските дружества и организации в Украйна, партийната номенклатура взема под «свой» контрол процеса на националното движение. В Болградски район ситуацията взема под «свой» контрол И.Македонский- 1-й секретар РК КПУ и председател на районен Съвет. Пре май 1991г. беше проведен «алтернативен» Конгрес на българти СССР, и се приема решение за създаване на Асоциацията на българите СССР Оглавена от И.И.Македонский и С.Стоянов- партийна номенклатура, на които беше заповядано да станат «националисти». На Конгреса присъстват и членове на дружеството. Н.Тодоров зачита от трибуната обращение към присъстващите на конгреса, за да негочуят в залата бяха исключили микрофона. Партийната номенклатура га беше истрах от радикално мислящите участници на българското движение,които открито пред властите поставяха въпросите на национално-културното развитие.
Един от пътищата за решаването социално-икономически, национално-културните проблеми, кирил-методиевците виждаха в необходимоста на създавание национално-културна автономия. В първото си печатно издание Асоциация на българите национално-културните дружества и организации в Украина, авторите пишат, че идеята за образование на национално-културна автономия «имайки предвид всички благородни мотиви на тази идея, то беше посрешната с големи резерви както и от властите, така и самите българи да не говорим за другите националнисти».Със сигурност твърдим, че това е съзнателно заблуждаване, Нека припомним на авторите и самите българи през декември 1991г. беше проведен референдум на жителите на Болградски район, инициаторите бяха кирил-методиевци. 82,8% жители на района-българи, гагаузи, албанци и украинци, руснаци, молдовци и др. бяха гласували за създаване в границите на Болградски район-« Болградски национален окръг». Как можеше да бъди нарушен мира в този многонационален край? В Бесарабия се сложеха традиции на межетнически мир и толерантност, и взаимно уважение към всеки етнос. Резултати на референдума бяха дезавуирани на държавно ниво: предвид отсъствие на законодателна база за създаване на национални административно-териториални образования. Кой знае? Ако местните власти оглавени на 1-й секретар РК КПУ – И.Македонский бяха признали първия Конгрес на българите 03.03.91г. организиран от дружеството им. «Кирил и Методий» щяха ли дабъдат разделени бесарабските българи на украински и молдовски. Една от найголямата антибългарска акция за която малко се знае на местните власти през 1995г.беше провалена поредната инициатива на кирил-методиевци и «Фондация 13 века България» и «Фондациета» чрез посредник Генерално Консулство гр.Одеса участва в търг за закупуване на петно(земя) за построяване на Културно-Информационен Център на Р.България за бесарабските българи най голямата диаспора извън границите на България. «Фондацията» печели парцела на територията на Болградския пазар (така наречената «дупка») за 45хил.долара. Обаче когато пристига юриста от «Фондацията» бяха поставени дополнителни условие, които бяха неприемливи и сделката беше провалена.
Днес в България трябва да разбират . че тази негативна тенденция требва да бъди спряна. Не трябва да са правят илюзии, че българите извън държавата ни ще оцеляват вечно.Никакви филмчета и букварчета няма да ги спасят. Те ще бъдат асимилирани. Ще се преродят в други народности, ако България не промени коренно политиката си към тях. Асимилационният процес е вече много засилен. Всички опити да бъде спряни този безпощаден вихър останаха без резултат. България трябва да си каже думата по този въпрос на висок глас.
Димитър Кружков
/прдседател на дружеството/
<<<<-
|
