Дружеството на бесарабските българи им. Кирил и Методий

      Проблемите за възраждане на национальната культура и езика на бълдгарите в Бесарабия бяха поставени не от представителите на местните власти които бяха ужким «българи», в периода на перестройка в 1985г., а от група бесарабски българи. Те в последствие основаха и регистрираха първатта обществена организация на българите в СССР. Дружеството взема името на равнопостолните братя Кирил и Методий и става в основата етнокултурните этнополитическите процеси на юга Украина и Молдова. Неформалната група се сбира в Болград в къщата на Виктор Стоянов в края на 70-те године на миналото столетие, който става първия председател на дружеството.
       На една от сбирките беше взето решение да се направи обращение във Върхов. Совет на СССР с требование да бъди въведено преподаване на роден език в училищата на компактно живеещити българи. Бяха събрани подписи (1000) в българските села в Украина и Молдова. Обращението го носят едни от основателите на българското движение – Виктор Михайлович Стоянов и Никола Николаевич Тодоров. Това е първо коллективно требование на бесарабските българи в защита на своити конституционни права. За разлика, в същото време етнични унгарци и румънци компактно живеещи в Западна Украина си имат национальни училища и факултети във висши училища където оьучението се води на роден и държавен езици. Това са го имали и бесарабски българи, обаче в средата на 19 в., когато гр.Болград и 39 села български колонии влизат в състава на Молдовското княжество. В Болградската гимназия и в училищата се учат на два езика (роден и държавен). След това нито една държава които се «грижеха» за бесарабскити българи не допущат този цивилизован подход запазаването им като етнос. В приёмната на Върховния Съвет делегатите бяха заверени, че ще бъдят предприети мерки за решаване на повдигнати въпроси. Беше получено писменно съобщение, че копиите на решението са испратени в съответните институции в Украина и Молдова и е под контрол на Върховния Съвет на СССР.
       «Действието» на местната партийната номенклатура беше светкавично. Неколко инициатори на това обращение бяха повикани в Болградския районнен комитет на партията и бяха подложени на морално- психологичен натиск. На тях им беше заявено че българите са се отказали да изучават родния си език. През лятото 1986г. в Кишинев бяха организирани първите курсове по български език за учители, които трябваше да преподават родния език факултативно. Въвеждането на българския език беше посрешното със съпротива от страна на местните власти и особенно от болшинството учители, които бяха манипулярани от директорите и продолжават и до днес да бъдат под пресинг на вишестоящите образователни институции. Работата се провеждаше формално. На учителска конференция в 1987г. Н.Тодоров открито обвини Министъра на образованието на Молдова Д.Зиду, че министерството специално провалило въвеждането на български език като предмет. Дете, което преминава чрез система на образование,която няма нищо общо с етническия му произход, не може да се самоидентифицира като българин, за редко исключение. Роден език, който не се усвоява писмено и говоримо си остава чужд за бесарабките българи. Тези методи са известни много отдавно. Така дествоваше Руската империя, Румъния, СССР и за сожаление го продолжава и Украйна. Принципът на билингизма, категорично не се прилага в учебно-въспитателния процес за българите в Украйна. Исключение Молдова която беше толерантна към българите в миналото и сега. В Тараклия открит филиал на Велико-Търновския университет.
>>>>