История на Болградският «Спасо-Преображенски» събор

        На 29 юни 1833 г. в центъра на младия град Болград на голям (14,5 хил. кв.м.) квадратен площад И.Н. Инзов и протоиерей Василий Пуришкевич са положили първите камъни във фундамента на трипрестолна каменна църква в името на Преображение Господне, Събора на Предтеча Йоан Кръстител и Събора на Архангел Михаил. Строителството траело малко повече от 5 години. В работите по изграждането на храма са приели участие над 10 хил. работници от българските преселници. Материали за строителството (варовик, ломен, камък, алабастър, вар) са закарвали от кариерите, открити в българските колонии Девлет Агач, Ташбунар и наблизо от Болград. Цветни мраморни плочи са били купени зад границата. Металически решетки, варак, цветно стъкло, кръстове, камбани са били купени и докарани от Москва, Тула и други места на вътрешни руски губерни. Върху мощен фундамент под земята и над нея след 5 години се е издигнала величествена, грандиозна постройка. Изграждането на храма в завършен вид е струвало на българските преселници 750 хиляди рубли на асигнации. На 12 октомври 1838 г. старши на българските колонии Александър Савицки, сменил на този пост В. Пуришкевич, изпратил на архиепископ Кишиневски и Хотински Димитрий (Сулима) рапорт, в който е докладвал за завършването на църквата и го е молил да я освети. При това, той е съобщавал, че в енорията на тази църква има 598 селски домакинства и в тях 2395 души от мъжки пол и 2230 от женски; при нея служат 1 протоиерей, 2 свещеника, 1 дякон, 2 псалта и 2 клисаря, от които 2 свещеника и 1 псалт живеят в собствените си къщи, а други – в отредените за тях квартири. Към църквата са били прикрепени 240 десетини на коситбени и орани земи. Към рапорта е бил приложен опис на църковните принадлежности и всичкия имот на тази църква. Смятаме, че за всеки православен християнин ще бъде интересно, как е изглеждала църквата отвътре и отвън, преди освещаването й. Ето какво ние научаваме от този опис. Църквата е трипрестолна, каменна, със също такъв пол и две кулови камбанарии от западна страна, покрита е с ламарина и боядисана със зелена боя, върху купола и камбанарите са три железни кръста, покрити с варак. От външна страна църквата е измазана и белосана, а вътре хубаво изписана с бои; тя има 4 врати за влизане и под камбанарията още 3; в нижния кат са 20 големи прозореца с железни решетки, в купола – 12, а пък в камбанариите 2 малки кръгли прозореца. В църквата са три странични олтара: първият – в името на Преображение Господне, втори – в името на Събора на Архангел Михаил. Във всеки страничен олтар е бил направен Престол, украсен с полуброкатни цветни индитии с газови кръстове, а трапезите – със свилени пелени от малинов и светлосин адамаск. За всеки Престол е имало Евангелие в червено кадифе и сребърна рамка, позлатена с финифти ( с Московския (1) и Киевския печат (2); кръст напрестолен сребърен и позлатен на подножието с финифти; сребърен и позлатен ръчен кръст; сребърна и позлатена гробница с финифти; сребърни свещници(4,2, 2); памучни покривала за престола. Главният попечител на българските преселници, председателят на Попечителния комитет на чуждестранни преселници в южните краища на Русия, генерал Иван Никитич Инзов, под чието ръководство руските архитекти и инженери заедно с българските работници са издигнали този великолепен храм, живо се е интересувал от процеса на подготовката към неговото тържествено освещаване. Изпълнявайки неговите указания, М. Бутков предварително бе изпратил съобщения във всичките поселения на Бесарабско-българско въдворение, където е бил посочен деня на освещаването на църквата, известия за предстоящото събитие са били изпратени също така и за длъжностни чиновници от съседни градове. В гореспоменатия рапорт се е запазила приписка, направена с ръката на архиепископа Димитрий, със следното съдържание : «19 октомври 1838г. посочената тук църква на Преображението е осветена от мене на 15 октомври, а страничните й олтари – на Йоан Предтеча на 17 октомври и Михайловски на 18 октомври. Д.А.К. и Х.» Това тържество се е състояло при огромно събиране на болградското население и многочислени групи на богомолци от всички 82 български колонии в Бесарабия, голяма свита от високопоставени сановници, почетни гости о Кишинев, Измаил и Рени, при участието на И. Н. Инзов и в присъствие на знаменит арменски архиепископ, по-късно патриарх Нерес. Празнуването по този повод, почерпване и игри, толкова любими от българи, са траели четири дни. След 100 години, през 1938 г., българският професор К. Иванов е писал за това събитие: «Много други преселници бе приела Русия в Бесарабия и в южна Русия – немци, французи, гърци, арменци и т.н. На много от тях са били дадени и повече блага, отколкото на българите. Обаче само българите са усетнали движение на душата да изразят голяма благодарност по отношението към Русия. И с това те са доказали, че чувството за благодарност, най-хубавото качество на човешката душа, те притежават в най-висока степен». Преображенският събор в Болград и Болградската гимназия, открита след 20 години по инициативата и със средства на българските преселници, в миналото имали значение не само за бесарабските българи, но и за целия български народ, изиграли са изключително важна роля в културното му развитие. Като е искал да изрази своята признателност на руския народ за освобождаването си от османското иго (1878 г.), през 1904 – 1912 г. българският народ е издигнал в центъра на своята столица, гр. София, величествен храм-паметник «Александър Невски», изграден по проект също така на руските архитекти А. Н. Смирнов и А.А. Яковлев, съвместно с българските архитекти П. Момчилов и И. Миланов. Да пожелаем на тези храмове Божии още много десетилетия да бъдат подслони, духовно укрепващи българите както в метрополията, така и в южната Бесарабия.